Поради своята вътрешна съвършена симетрия кристалите са въплъщение на хармония и равновесие. Те са еталон за тази уравновесеност, към която Човек цял живот се стреми.Съчетанието на съвършена форма и силната енергия, скрита в тях, ги прави отлично средство за самолечение. Монокристалите от планински кварц са едни от най-силните генератори на енергия. С планински кристал, единичен или друза, можем да зареждаме и да чистим енергийните полета на човека.

Този най-чист и прозрачен кристал от кварцовата група има мощно взаимодействие с човешкото биополе. Затова най-добре е да изберете своя кристал интуитивно, да почувствате вътрешно кой кристал точно ви привлича. При избора на планински кристал вие трябва да усетите хладината, която идва от него. Ако тя липсва, това може да е признак, че камъкът е синтетичен, не е истински. Оставете интуицията да ви води при избора и със сигурност няма да сгрешите. Затворете очи и се опитайте да си представите идеалния за вас кристал от групата, която се намира пред вас. След това отворете очи и погледът ви ще се спре сам на най-подходящия.

Монокристалите с един връх са прекрасни енергийни генератори. Излъчваният лъч през техния пирамидален връх ще ви помогне да наситите даден орган или част от вашето тяло с необходимата енергия. Кръговите движения по посока на часовниковата стрелка с кристал, насочен към тялото, зареждат с енергия. Кръговите движения обратно на часовниковата стрелка успокояват напрежението и премахват огнищата на възпаление. Тройка планински монокристали могат да ви помогнат да постигнете цялостен баланс на енергиите в тялото и да хармонизирате всички чакри. Легнете, поставете един от трите кристала с върха към центъра на главата си (7-ма чакра), и два – насочени с върховете към центъра на стъпалата. Останете така 20 – 30 минути – ще почувствате приятен прилив на сили и вътрешно спокойствие. Ще ви напуснат напрежението, болката и умората.

Двустранно растящите кристали въплъщават единството на противоположностите. Те са идеални за общо балансиране на енергиите Ин и Ян във вашето тяло. Те едновременно излъчват целебна енергия и поглъщат отработената, отрицателна енергия. При медитацията тези кристали символизират равновесието на духа, душата и материята. С тяхна помощ могат да се извършват астрални „операции” за отстраняване на енергийни прикачвания и ларви в аурата и етерното тяло на Човека.

Друзите имат мощен колективен разум и енергия. Те са прекрасни за медитация и дистанционно лечение. В такава кристална група вие можете да запишете мисловна лечебна програма, която в течение на месеци, дори години ще ви помага да поддържате своето здраве в добро състояние.

Друзите от планински кристал и полиметални примеси – пирит, галенит, сфалерит и др., са идеални хармонизатори на енергиите в кътчетата на вашето богатство и бизнес. Те умножават светлината в целия й спектър на цветовете и привличат енергията на парите и материалния просперитет. Традиционното китайско изкуство за хармонизиране на дома Фън Шуй широко използва кристалите за „лечение” на липсващи сектори в жилището и за увеличаване на потока на положителната, Ци енергия. Ако имате такава друза на работното си място, при вас неусетно ще дойдат вдъхновението и благополучието.

С планински кристал, единичен или друза, вие можете да заредите водата, която пиете. Поставете добре измития предварително кристал в кана с вода за 10 – 12 часа и след това пийте от тази вода по 3 – 4 чаши на ден. Хомеопатичният силиций, който се отделя във водата, и нейната симетрична структура, получена от взаимодействието с кристала, ще ви помогнат да балансирате процесите на усвояване на енергия и хранителни вещества в организма. „Там, където има силиций, има живот”, гласи един от петте закона за живота на биологичните системи на Вернадский. Затова кристалите от силициевата група, сред които планинският кристал е безспорен фаворит, са добри приятели и помощници на човека от незапомнени времена.

Предпазвайки човека от негативни енергии, кристалите често поемат върху себе си прекомерно натоварване. Виждал съм помътнели и спукани кристали, ударени сякаш с тежък чук. Ако нещо подобно се случи с вашия кристал, благодарете му с уважение, че ви е спасил от неприятности и го върнете обратно в природата в течаща вода. Добре е да почиствате кристалите около вас поне веднъж месечно, като ги поставяте за няколко часа върху морска сол и след това ги оставяте „да се изкъпят” обилно на течаща вода. Зареждайте кристалите поне веднъж седмично на пряка слънчева светлина, така те ще ви служат вярно дълги, дълги години. Помнете, че всичко в Природата е живо и разумно. Затова общувайте с вашите кристали като разум с разум. Ще останете приятно изненадани!

 

И КАМЪКЪТ ИМА ДУША...

 

Иван А. Тодоров

 

Винаги съм се учудвал, когато някой ми заговори за „живата и неживата” Природа. Може би защото имах щастието да раста сред хора, които ме научиха от малък да се отнасям с обич и уважение към всяко нещо, докоснато от Твореца в нашия свят. Към всяка живинка, защото може да ти е от полза в живота, към всяко растение, пък било то и най-обикновена тревичка, защото ти дарява хармония, здраве и красота. Към кристалите, скъпоценните, полу-скъпоценните и най-обикновените камъни, защото ти даряват чувство за сигурност, стабилност, увереност и равновесие.

От най-древни времена та и до днес Човекът обича да общува с каменния свят. През вековете той се е научил кои камъни да използва за основа, за да съгради върху тях дом. Кои да обработи, за да внесе около себе си красота и кои да шлифова, за да задоволи и най-големия си каприз за разкош, величие и слава. Знанието кои камъни за какво служат винаги е било неизменна част от знанията на човека за живота като цяло. Знахари, шамани и лечители прекрасно знаели кой камък може да ви донесе физическо здраве, кой – да уравновеси душата ви, и кой – да възвеличае и въздигне духа ви.

Всички хора, които са работили с камъни било като строители, било като скулптори или лечители, знаят и ще ви кажат, че камъкът също е жив и има душа. Дори учените, изследващи каменния свят, са установили, че камъните... дишат! Твърдите породи (гранити, сиенити и др.) вдишват за три денонощия и цели две седмици след това издишват. Камъните живеят със свой ритъм и промените, които преживява човек за един период от 30 години например, настъпват в каменния свят за 3000 годни. Може би затова на повечето хора им се струва, че те са „замрели след сътворяването си и са неизменни”.

Когато навремето попитали Микеланджело как успява да извае от мрамора такива прекрасни произведения на изкуството, той отговорил простичко – „Няма нищо по-лесно от това! Във всеки къс мрамор се крие по един велик шедьовър... остава ви само да изчукате търпеливо излишното от скалния къс, за да стигнете до него.” Но колцина ли са истински търпеливи сред хората, за да се заемат с една толкова деликатна и прецизна работа каквато е изчукването на излишното количество камък...

Помня един от братята на моя дядо, който цял живот беше каменоделец. По цял ден въртеше чевръсто мощни чукове, лостове и шила, а после нареждаше със завидна лекота тежките плочи, прагове и стъпала върху яката дъбова каруца „като шишенца в аптека”, както обичаше да се шегува. – „Когато знаеш какъв камък къде да сложиш, къщата ти ще запее и като Слънце ще те грее”, казваше той, но аз разбрах години по-късно смисъла на неговите думи, когато сериозно се захванах с радиестезия.

Имал съм много случаи в практиката си когато е трябвало да преценя как влияят камъните върху човека и доколко благоприятно е каменното обкръжение за едно жилище. Спомням си как веднъж животът ме срещна с един корав планинец, цял живот работил като стопанин на различни хижи из планината. От приказка на приказка разбрах, че на последното място, на което работи, не се чувства никак добре. Това беше почивният дом на Полиграфическия комбинат на Витоша. Откак отишъл там се изпоразболял – непрекъснати главоболия, безсъние, чувство за отпадналост и умора станали всекидневие за него. Остави другото, но най-добрият му приятел в планината, седемгодишна немска овчарка, на третия месец развила някакви тумори и едвам я спасили чрез операция. Оттогава животното въобще не влизало в хижата и предпочитало да спи навън дори зимно време.

На следващия ден поех по един от любимите ми маршрути в планината и към обяд пристигнах на гости при хижаря. Оборудван с радиестезични уреди за измерване на радиация, електромагнитни полета и всякакви геопатогенни излъчвания. Още отвън като огледах сградата, разбрах какъв може да е проблемът. Тя беше построена върху стабилна гранитна основа, отвън до втория етаж беше облечена с гранитни плочи, а отвътре стълбищата и коридорите бяха постлани с полирани плочи витошки сив гранит. Уредът за измерване на радиация само потвърди моето първоначално становище – на места нивото на радиация в сградата достигаше стойности 0,75 -0,80 микросиверта, четири пъти по-висока от фоновата радиация!

На втория етаж от сградата, където гранитът бе значително по-малко, стойностите спаднаха до нива 0,30 – 0,27 микросиверта, но багетите за измерване на електромагнитни полета се завъртяха лудо. Колкото повече се приближавах към външната стена, толкова по-силно ставаше излъчването. Погледнах през прозореца и веднага видях източника на това вредно за здравето на човека поле. Само на 7-8 метра по права линия от хижата минаваха няколко кабела на електропреносна мрежа с високо напрежение. Когато попитах защо не са отдалечили тази линия поне на изискваните 16 метра отстояние от сградата, никой не можа да ми даде някакъв адекватен отговор. От „Електрото” им казали, че там било най-проходимото място и въобще не сметнали за необходимо да си спазят нормативите.

Опитахме се да поговорим с ръководството на Полиграфията да се направи радиестезична защита на цялата хижа, но времената бяха такива, че на подобен род изследвания се гледаше със съмнение, и предложението ни остана без отговор. Но и хижата остана още на следващата седмица без хижар, защото човекът прекрасно беше разбрал, че също като своя приятел, кучето, може скоро време да се озове на операционната маса...

Помня и друг подобен случай в София. Потърси ме за помощ човек на средна възраст със сериозни здравословни проблеми. При проверката на причините за влошеното му здравословно състояние на преден план изпъкна въздействие на гама лъчение. От разговора не можах да стигна до източник, който би могъл да го облъчи с радиация. Тогава го попитах в какво жилище живее. Разказа ми, че живее със своето семейство и семейството на брат си в еднофамилна къща, построена наскоро в квартал Гео Милев. „Направихме, хубава, солидна къща, похвали се той. – В основата й положихме осем самосвала гранитни павета, които през това време махаха от настилката на улицата...” И няколко месеца след като се нанесли в тази солидна къща всичките започнали често често да боледуват.

Уредът за измерване на радиация само потвърди моите предварителни измервания – радиационният фон в жилището беше от два до три пъти по-висок от нормалния. Като добавка през средата на къщата се улавяше широко повече от 3 метра излъчване на подземна течаща вода. Картинката наистина не беше розова, но след като изградихме специално разработена за случая защита, всички живеещи в къщата за кратко време успяха да решат благоприятно основните си здравословни проблеми.

Няма да забравя и друг един случай на брега на морето, близо да Каваците на Созопол. Виден бизнесмен беше решил да си изгради къща на самия бряг на морето и с камиони караше сиенит от сливенския балкан, за да положи подходящ фундамент на бъдещата сграда. Още отдалеч се виждаше как въздухът трепти над купчините синьо-зелени камъни, но отдадох това на лятната горещина, която ги беше нажежила безмилостно. Докато измервах строителния терен главата ми започна да пулсира неприятно. Установих че колкото повече се доближавам до камъните, толкова по-силно става неприятното усещане. Багетите ми се завъртяха рязко отрицателно над тях а уредът за измерване на радиация само изясни картинката докрай – 0,60 до 0,90 микросиверта на открито! (при фонова радиация 0,18 – 0,22 мСв).

Казах шеговито на бизнесмена, че е решил да си направи барбекю на открито и че в ролята на сочна пържола... може да се озове самият той, ако наистина постеле тези камъни под къщата си. Слава Богу, имах насреща си човек с добро чувство за хумор и с разбиране за природата на нещата, който се съобрази с моите препоръки. Сините камъни отидоха за пътна настилка далеч от къщата, а фундаментът беше изграден с подходяща конструкция от други материали, които подбрахме след двудневно обикаляне из няколко каменни кариери.

Много често хората обичат да си донасят камъни в къщи просто за украшение. Веднъж ме потърсиха за помощ хора от бялото братство, които си имаха непонятни проблеми. Живееха хармонично и в мир с околния свят, а напоследък им се случваха всякакви неприятности – кражба в магазинчето, което стопанисваха с много труд и любов, две последователни катастрофи с колата и микробуса, безпричинно повишено напрежение в къщи, стигащо до границите на скандала. Хората се притесняваха дали някой от завист не им е направил магия, защото не виждаха никаква друга причина за проблемите си.

Отидох им на гости. Направи ми впечатление добрата подредба на дома, кътчетата за цветя, оформени прекрасно с декоративни камъни, взети направо от природата. Измерванията ми показаха излъчване на подземна вода в една от стаите, но това лъчение не можеше да провокира по никакъв начин съществуващите проблеми. За магии и дума не можеше да става – нито при хората, нито в жилището им. И ето че в един миг както стоях с гръб към миниатюрно фонтанче, оформено с красиви камъни, някой сякаш ме блъсна в гърба. Обърнах се с багетите към това кътче и те рязко отскочиха назад в отрицателна посока. Вгледах се в един наистина красив планински камък, защото интуитивно усетих, че цялото това напрежение се излъчва от него, и затворих очи. Пред вътрешният ми взор изплува картина на красиво миниатюрно езерце в планината. Камъкът естествено подпираше водата и помагаше на тази прекрасна природна миниатюра да радва поспрелите се край нея. После неразумна човека ръка изтръгна камъка от мястото му, за миг водата изтече и цялата хубост на природата се наруши – красивото кътче заприлича на зейнала рана...

Посъветвах мъжа да вземе този камък и да го занесе обратно в планината, там, откъдето го е взел. Той сякаш ме разбра и обеща да направи това, което му казах, но погледът му не говореше същото. Две седмици по-късно в жилището им стана безпричинен пожар и изпогоря всичко в кухнята. Едва тогава той си спомни за моя съвет и се сети да отнесе красивия си каменен гост отново в планината...

 

ОБРАТНО

 

 

 

ФОТО ГАЛЕРИЯ С КРИСТАЛИ